„Я ЛИРИКОЙ ПРОПАХ, КАК ТАБАКОМ...”
Николай Петрович Майоров (1919-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОПИТ СЪМ С ЛИРИКА КАТО С ТЮТЮН
Пропит съм с лирика като с тютюн
и зная – до последното дихание
ще моля под прозорците ви вън
тъй, както просяк, подаяние.
Едно ми трябва: здрач да капе
и при разсъмване в слова
нощта, огромен звяр, под лапи
да скрие своята глава.
Ударения
ПРОПИТ СЪМ С ЛИРИКА КАТО С ТЮТЮН
Пропи́т съм с ли́рика като с тютю́н
и зна́я – до после́дното диха́ние
ште мо́ля под прозо́рците ви въ́н
тъй, ка́кто про́сяк, подая́ние.
Едно́ ми тря́бва: здра́ч да ка́пе
и при разсъ́мване в слова́
ноштта́, огро́мен звя́р, под ла́пи
да скри́е сво́ята глава́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Майоров
Я ЛИРИКОЙ ПРОПАХ, КАК ТАБАКОМ...
Я лирикой пропах, как табаком,
И знаю – до последнего дыханья
Просить ее я буду под окном,
Как нищий просит подаянья.
Мне надо б только: сумрак капал,
И у рассвета на краю
Ночь, словно зверь большой, на лапы
Бросала голову свою...
1938 г.
---------------
Николай Майоров (Николай Петрович Майоров) е роден на 20 май 1919 г. в с. Дуровка, Симбирска губерния. Пише стихове от детските си години, посещава младежки литературен кръжок, публикува в ученическия вестник. През 1937 г. постъпва в историческия факултет на Московския университет, а от 1939 г. едновременно учи и в литературния институт „Максим Горки”. Публикува няколко стихотворения във в. „Московский университет”. През 1941 г. отива доброволец на фронта, политкомисар е на картечна рота към 331-ва дивизия. Част от творчеството му е изгубена, съхранените стихотворения са публикувани след смъртта му. Загива в битка на 8 февруари 1942 г. край с. Баранцево, Смоленска област.